Конфликтът на интереси, който предотвратява рециклирането

Конфликтът на интереси, който предотвратява рециклирането

Едни от най-големите операции за рециклиране се дължат на сметищните компании, чиито печалби се покачват, когато рециклирането не върви подобаващо.

Написано от  Дейвид  Борнстейн

Господин Борнстейн е съ-основател на журналистическата мрежа, която поддържа строг доклад, относно отговорите на социалните проблеми .

15 август, 2018

През последните няколко години, една от сърцевините  на екологичното движение – рециклирането – преминава през големи трудности.

Излъчените  новини разкриват стотици градове и държави, които редуцират своите програми за рециклиране, заради високите цени, свързани с преработката на рециклираните обекти и недостигът на материали.

Една нова общоприета мъдрост се разпространява, обосновавайки се на това че рециклирането може и да не си струва усилията.

Но това дали е вярно ? Рециклирането някога било ли е обективно ?

След десетилетия, по-малко от една трета от градския солиден  боклук е рециклиран – голяма част от съдържанието му е  от отпадъци, които oмаловажават или елиминират стойността му . Почти 50 години след първия “ Ден на Земята “ дали сме готови да признаем поражението си  и да се върнем към ерата и духа на  “поражения човек“ от “ограниченото ни общество“ ?

Може да има и друг начин.

През по-голямата част на изминалото десетилетие “Рециклирай През Америка“ – организация, с нестопанска цел, за която говорих преди 6 години, демонстрира, че е толкова възможно да накараш хората да рециклират правилно, колкото да ги накараш да слагат предпазния си колан , докато карат, да откажат цигарите или пък да спрат да шофират  в нетрезво състояние. Но  индутрията по рециклиране не е предприемала логични стъпки, нужни за да се разпространи из обществото навикът за рециклиране – затова и изграждането на такъв днес не би бил от икономически интерес за някои от най-големите компании в този сектор. Наскоро разговарях с Мич Хелдлънд, основателят на “Рециклирай През Америка“, относно тази дилемата и възможността, че сриването на рециклирането все пак може да бъде избегнато .

Дейвид  Борнстейн : Какво се случва с рециклирането днес ?

Мич Хелдлънд : Рециклирането в Щатите е в огромна криза.

Например, до ден днешен 1,000 рециклиращи компании и работещи звена са затворили врати само в щата Калифорния.

В основата на нещата е, че хората хвърлят боклука си в рециклиращи кошчета, което всъщност омърсява различните видове отпадъци. Замърсяването е голям проблем в Китай, един от най-големите купувачи на Съединените Щати, поради това повече от 10 години бяха предупреждавани да започнат с почистването на рециклируемите отпадъци. Но индустрията по рециклиране не обърна внимание, поради което Китай престана да купува от Щатите от тази година.

Важно е да отбележим, че отказът на Китай да купува рециклируеми отпадъци от САЩ, не е всъщност причината за кризата на рециклиране ,която беше широко – разпространяваната версия.

ДБ : Какво доведе до тази ситуация ?

МХ : В основата на кризата е начинът, по който рециклирането е представено пред обществото. Съществуват хиляди объркващи обозначения  върху кошове из цялата страна, което прави хората скептични и апатични относно разделното събиране на отпадъци. От своя страна, това отправя послание, че рециклирането не е от значение. A различните надписи върху кошовете води до милиони тонове боклук, който бива изхвърлен в кошовете за разделно събиране. Разделянето на рециклируемите отпадъци е изключително скъпо, което прави потреблението на рециклиране не толкова желано от фабрикантите – прави го по-малко ефективен за рециклиране.

Повечето хора не знаят, че този проблем може да се разреши лесно.На работното си място, “Рециклирай През Америка“ ,  виждаме че се  стандартизира системата за  поставяне на етикети върху рециклиращите кошчета. Това премахва голяма част от замърсяването. Решението е просто – но някои от големите групи, които рекламират рециклиращата индустрия, не са вдъхновени да елиминират тази пречка.

ДБ : Защо не ?

МХ : Едни от най-големите и доминантни рециклиращи компании в Щатите се държат от сметищни компании. Следователно, когато рециклирането не върви добре, бизнес – частта на тези сметищни компании става по-ползотворна. Можете да забележите в доста новинарски статии, че хора от професионалната сфера на рециклиране, които си намират оправдания за тов , защо рециклирането не е облагодетелствано или не си струва усилията, често работят или са наети от сметищната индустрия – нерециклираните материали или индутрията по изгаряне на енергия.

Когато има такъв конфликт на интереси от страна на рециклиращата индустрия, на ниво-реклама, става ясно защо проблемът на обществото с кошчетата не е разрешен. Защото, когато рециклирането е твърде замърсено и струва скъпо, тогава сметищата генерират повече доходи. Добивната промишленост продават суровини и има голям глад за построяване на места, където да бъдат изгаряни боклуци, за създаване на енергия. Като аналогия на това, представете си групите, отговорни за безопасността по пътищата на Съединените Щати, също така да притежават и по-голямата част от магазините за автомобилни каросерии, болници и морги.

ДБ : Какъв ще бъде ефектът върху рециклиращата индустрия, когато тя се срине ?

МХ : Икономически представено, рециклиращата индустрия е за над 200 билиона в цял свят . За всяка една позиция в сметищната индустрия, отговарят от  5 – до 10 работни места, отнесени към рециклирането.

Говорейки за околната среда, няма друго такова действие, което обществото да направи, с което едновременно да подобри въздействието върху околната среда, производството и икономиката така, както рециклирането може .

Когато рециклирането не се осъществява : се използват повече от невъзобновимите и възобновими ресурси. Повече добиване на нефт , дърводобив, повече прясна вода, добив на енергия, oбработка на материали, повече морска шир, отделяне на водороден диоксид и по този начин стоковите производства се заравят под сметищата или дори биват изгаряни. Според Институтът  “Телъс“ , ако нивата на рециклиране в Съединените Щати достигне 75 % , ще се редуцират въглеродните емисии, еквивалентни на премахването на 50 милиона коли от пътищата на САЩ всяка годинa и ще създадат 2.3  милиона домашни задължения .

ДБ : Какво бихте желали да се направи ?

Oсновният начин да се подобри рециклирането и да се подпомогне на производителите да използват отново  материалите, вместо да ограничават ресурсите си, е да се стандартизират етикетите върху кошчетата. Помислете над аналогията : Необходимо е веднъж да преминете през шофьорския курс, за да карате безопасно до края на живота си, защото всеки един пътен знак в Щатите е обозначен. Въпреки че рециклиращите програми са различни една от друга – могат да бъдат оптимизирани етикети за всеки един вид разпределяща система. Ограниченията на скоростта по пътищата са различни, но обозначаващите знаци ни позволяват да променяме скоростта си, според това къде се намираме.

ДБ : Каква е била вашата практика, когато информацията е представена по-последователно ?

МХ : Съществуват приблизително 9 милиона утвърдени етикета върху рециклиращите кошчета в Съединените Щати днес – и те работят !

Разгледайте няколко примера :

Когато една Американска Банка дарила етикети за кошчетата за боклук в училищата К-12 на Орландо, нивата на рециклиране в се покачило с до 90 процента и така окръгът спестил 369.000 хиляди от сметки за изхвърляне на боклука само за първата година.

След като се разреши въпросът с етикетите по кошовете в целия щат, Островър “Rhoad” вече отчете 20 процента спад в замърсените и изхвърлени oт камионите за износ отпадъци.

Въпреки милионите посетители от целия свят, нивата на замърсяване на кошчетата в Националния Парк “Yosemite “ е намалял с до по-малко от 8 процента, след поставянето на съответните етикети .

Щатският стадион в Минеаополис, Минн достигна до 20 % рециклиране, което беше поразено от замърсяване на едно ново ниво от 83 % , повреме на дните за игри, с почти никакво замърсяване, благодарение на обозначенията по кошовете. Като резултат от това стадионът беше домакин на първата  “Без-отпадъви свръх купа“ . Някои от хотелите и тематични паркове във Флорида -Walt Disney, отчетоха увеличение на рециклиращите им показатели, след поставянето на етикетите при първите им 90 000 потребители.

ДБ : Какво могат да направят хората ?

МХ : Редуцирайте, използвайте повторно и рециклирайте ! Винаги рециклирайте стандартните : празни метални кенчета, разчиствайте вестниците и офис – документите, почиствайте и складирайте кашоните, празни пластмасови бутилки и кани. А ако вашата общност все още използва стъклото – рециклирайте си бутилките.

Никога не слагайте батерии, пластмасови торбички, съдове, дрехи, обзавеждане, електроника, панталони, игли, шишета с лекарства, опаковки от храна в кошовете за рециклиране, освен ако не е обозначено. Вместо това се свържете с някой отдел, който ще ви посочи къде е подходящо да ги рециклирате, натоварите, дарите, подредите .

ДБ : Какво могат да направят висшестоящите лица и другите лидери , които се интересуват от това какво прави рециклирането, за да се спаси индустрията?

МХ : Първо и преди всичко, градовете, държавите, щатове, бизнеси, училища, летища, спортни стадиони трябва да започнат да използват установените маркировки по кошовете, за да потикнат хората  да рециклират по подобаващ начин. Бизнесите и общините трябва да настояват извозвачите на рециклираните отпадъци  да използват етикетите за обозначение. Висшепоставените лица трябва да помислят за премахване конфликта на интереси в рециклиращата индустрия, иначе той може да спъне процеса .

 

*Статията е преведена от Ню Йорк Таймс, оригиналът може да намерите тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *